Потребителите на Дневен център за пълнолетни лица с увреждания в град Пловдив, отбелязаха „Хелоуин“. За празника имаше всичко – маскарадни костюми, фенери от тиква и украса с хелоуинска тематика. Предварително в Ателие „Текстил”, потребителите изработиха тикви от хартия и плат, декор с черни къщи и скелет. Приготвиха мъфини в специални, подходящи за празника, форми с декорация, както и лакомства, и тиква с мед и орехи, която бяха изпекли в ателие „Готварство“.

Организира се конкурс за най-добър костюм и номер със страхотни награди. За първо място отличието естествено беше най-голямо – тиквен фенер пълен с лакомства, който след това остана за декорация на сцената. Празника премина с много настроение и артистично изпълнен с незабравими моменти, и неповторими постановки.

Играта с обличане на костюми и маскиране освен, че е забавна, спомага и за социално-емоционалното, когнитивното и физическото развитие на потребителите ни. Ползите от ролевите игри с костюми:
Ø    Изграждане на силни невронни връзки в мозъка. Невропластичност.
Обличането на костюм/маскирането ангажира мозъка и паметта. Драматичната игра изисква да се запомни какво е чуло или видяло лицето и да го възпроизведе. То запомня какво е поведението на мама/татко/баба/учителката като ги имитира. Или си припомня подробности от приказка, която е чуло, преди да я разиграе. На пръв поглед изглежда, че лицето просто се забавлява като поема самоличността на друг човек, но помислете колко умствена гъвкавост е необходима, за да се влезе в роля.
Ø    Разширяване на речников запас – лицето в роля решава какво би казал неговият герой. Това му дава шанс да разшири своя речник с думи и фрази, които може да е чувало в истории, но обикновено не би използвало в ежедневието си.
Ø    Разрешаване на проблеми – лицата трябва да вземат решения, когато участват в ролева игра. Те практикуват своите умения за решаване на проблеми и изпробват различни механизми за справяне в конкретни ситуации. Кой ще бъде лекарят? Кой ще бъде пациентът? От какви елементи и реквизити се нуждае всеки герой – как да си ги набавят?
Ø    Въображение – Въображаемата игра в ранна детска възраст е ключът към творческото мислене през зрелостта. Когато лицата участват в игра с маскиране, тяхното въображение получава свобода. Няма ограничение за това кои, къде или какви могат да бъдат. Децата са в състояние да станат това, което не могат да станат все още (или никога – фантастични герои/животни) в реалния живот.
Ø    Емоционално развитие – По време на ролевата играта лицата имитират това, което виждат около себе си и го възпроизвеждат. Те се опитват да осмислят ситуации от реалния живот, докато разширяват играта си в нови посоки и разиграват различни сценарии. Непрекъснато се сблъскват със страшни ситуации, които не разбират – независимо дали стават свидетели на такова събитие в реалния живот, борят се с нормативните за всяка възраст страхове или гледат насилствени образи на екрана. Обработват страховете си чрез игра, което им помага да осмислят света и да преодолеят чувството си на безпомощност. Такава игра позволява да изпитат напълно всички емоции, дори силни като страх или скръб, като ги почувстват в безопасно, незастрашаващо пространство.
Ø    Двигателни умения – лицата развиват фини, двигателни умения, докато обличат маскировачните дрехи, независимо дали закопчават риза, цип на панталони или връзват пиратска бандана. Те развиват грубите си моторни умения, когато участват в ролеви игри, независимо дали скачат като супергерой, тичат като футболист или се въртят като балерина.
Ø    Ролева идентичност и отношения; изследване на пола –  Това означава запознаване и осмисляне на сложни концепции и отношения като добро срещу зло, мъж и жена, учител и ученик и т.н. Те могат да поемат различни роли за кратко време, за да придобият опит, за да тестват и изследват какво е да си друг човек. Когато избират костюми и герои, те са в състояние да изследват различните полови и ролеви идентичности и поведението на тези герои.
Ø    Имитация – хората са естествено имитативни същества. Учат за света, като имитират живота на другите около тях. Чрез маскиране и драматична ролева игра изследват живота на другите хора, като имитират техните действия, чувства и думи.
Ø    Социализация – Играта с обличане на костюми насърчава сътрудничеството и редуването. Учат се как да преговарят, докато съгласуват истории и как да следват правила. Те развиват интерес към другите и се научават как да си помагат, как да се отстояват и как да отстъпват.
Ø    Емпатия – Когато едно лице участва в ролева игра, това му помага да види света през очите на друг, което повишава съпричастността – независимо дали се преструва на родител, който гледа бебе, на лекар, който се грижи за ранен пациент, или на пожарникар, който гаси пожар. Драматичната игра помага да разберат ролята, която играят другите в живота ни.